Всяка нощ
като милувка нежна във нощта...
Ще идвам да ти дам дъха си,
със твоя дъх преплетен и събран...
Ще те оплитам аз като лиана,
поникнала за миг, за да те пази...
И знай - ти само си,и други няма,
които да преследвам във съня си...
Не искай ти от мен да те оставя,
не искай твоя лик аз да забравя,
че тъжни ще са всички вечери,
че в миг мечтите мои са обречени...
Аз винаги до теб ще крача мамена
и сянка ще съм във очите ти удавена...
Така че винаги, навсякъде, забравена,
ще бъде моята душа за твоята създадена...
И всяка нощ съм с тебе във съня ти,
но сутрин, ти, уви, не помниш този сън...
И често аз промъквала съм се на пръсти,
със теб стояла съм до изгрева навън...
Обичам да те гледам със копнеж любовен,
когато се усмихваш в своя сън...
Прехласвам се от всеки полъх и тъй е всяка нощ,
с теб щом стоя като мечта безмълвна...
И искам да запазя аз завинаги мига
на тази безгранична нежност...
© Катя Вълчева All rights reserved.
Шегувам се, но първата строфа ми напомня на:
Понякога не ми се разбира кога критикувам и кога хваля някой.