4.08.2004 г., 20:42

Всяка нощ

2K 0 1
Ще идвам вечер във съня ти,
като милувка нежна във нощта...
Ще идвам да ти дам дъха си,
със твоя дъх преплетен и събран...

Ще те оплитам аз като лиана,
поникнала за миг, за да те пази...
И знай - ти само си,и други няма,
които да преследвам във съня си...

Не искай ти от мен да те оставя,
не искай твоя лик аз да забравя,
че тъжни ще са всички вечери,
че в миг мечтите мои са обречени...

Аз винаги до теб ще крача мамена
и сянка ще съм във очите ти удавена...
Така че винаги, навсякъде, забравена,
ще бъде моята душа за твоята създадена...

И всяка нощ съм с тебе във съня ти,
но сутрин, ти, уви, не помниш този сън...
И често аз промъквала съм се на пръсти,
със теб стояла съм до изгрева навън...

Обичам да те гледам със копнеж любовен,
когато се усмихваш в своя сън...
Прехласвам се от всеки полъх и тъй е всяка нощ,
с теб щом стоя като мечта безмълвна...
И искам да запазя аз завинаги мига
на тази безгранична нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я, взаимствали сме от Вапцаров Шегувам се, но първата строфа ми напомня на:

    Понякога ще идвам във съня ти
    като неискан и нечакан гостенин
    не ме оставяй ти отвън на пътя
    вратите не залоствай

    (Неточността на цитата е поради слабата ми памет за стихотворения, ако има неточност естествео)

    Трета и четвърта строфа се оличават със неумело римуване.
    Пета строфа също като първа е изградена много добре стилово.
    Като цяло стихотворението е изпълнено със сериозен емоционален заряд който си успяла да предадеш на читателя, което определено е плюс.

    Между другото това е похвала Понякога не ми се разбира кога критикувам и кога хваля някой.

    Сега някои мои виждания за евентуален ремонт на трета строфа, една от двете, които (според мен) не са изчистени:

    Не искай ти от мен да те оставя,
    без тебе тъжни ще са всички вечери,
    не искай аз лика ти да забравя,
    че в миг мечтите мои са обречени...

    Четвърта строфа не мога да променя без да унищожа напълно замисъла ти

    Надявам коментарът ми да ти даде някои насоки, той е изцяло лично мнение, което можеш да приеме само ако намираш истина в него, ако ли пък не - спокойно игнорирай словата ми, лепни ми някой цветист епитет и продължавай смело напред .

    С пожелания за плодотворно творчество.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....