6 feb 2011, 12:24

Второ слово за колежките

1.2K 0 6

Паднал ангел от небето.

Предизвикал мощен трус.

Искал той в УНСС-то

да изкара някой курс.

 

Чул, че там себеподобни

купонясвали редовно.

Всички те били способни

да лудуват неуморно.

 

Влязъл вътре, за да зърне

и останал впечатлен.

Нивга той не ще се върне

горе, в рая, отегчен.

 

Моментално той обикнал

тез` чаровни същества.

В красотата им той вникнал*

и усетил любовта;

 

И сърцето затуптяло:

тътен мощен подир тътен;

и кръвта му закипяла;

вейнал вятърът попътен;

 

и отвял го при девойка

едрогърда, дългокрака,

със ботуши модна кройка -

лъч надежда е във мрака.

 

Той погледнал ù косите -

дълги, черни и прекрасни.

И разбрал ù по очите,

че обича бурни страсти!!

 

Нея сякаш я познавал -

май се казвала Янита**!

Дълго ù се възхищавал!!

В крайна сметка я попитал:

 

Хей, създание прекрасно,

що те няма във Едем?

Мила, колко е ужасно

да е празен ден след ден!

 

Скитал там съм безконечно,

безнадеждно век след век!!

И след търсенето вечно

сетне аз намерих теб!!

 

Ти за мене си небето -

все тъй синьо и безкрайно -

всички риби във морето,

розово масло омайно!“

 

Ще повярва ли обаче

тя на тези думи „сладки“?

Не е вярно, че сваляч е,

но ще прави ли догадки?

 

И да вярва и не вярва,

ангел вечен си остава

като всички от състава!!

Само че не осъзнава!

 

Раят не е на небето,

не в библейските бележки!!

Той е тук – в УНСС-то -

при красивите колежки!!

 

 

 

* Установил, че е базирана на удължени мигли, фон дьо тен, червило, сенки и др.

**Даяна, Биляна, Ивелина, Десислава, Николета, Габриела, Мария, Милена, Валерия, Михаела, Кети, Елена, Петя, Райна, исках да ви спомена редом, но такива изящни създания като вас ме оставят без думи. А в потока още колко има...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...