Вяра

3 may 2016, 20:57

Poesía » Otra

597 0 2

Стъмва се, навън е морна пролет -

гръб обърнах на деня и го разплаках.

Отчаянието ми, седнало на трона

на оптимизма ми остатъчен посяга.

Няма съм, отпусната и тромава,

чувствам силата си като пеперуда.

В душата ми редят се само пробиви

на мислите ми черни са прелюдии.

Няма край едно и също нижа -

моля се на крехката надежда.

Сляпа ли е, мен защо не вижда?

Или насам не иска да поглежда.

Да откъсна смело ли синджира

на безверието в собствената сила?

Отчаянието грубо да натиря,

щом чаша с песимизъм съм изпила.

Разгръщам се, лицето си откривам!

На чудо, скоро моля се, да случа -

в разпукналата, пролетна магия

и себе си на вяра да науча.

02-05-2016

Христос Възкресе!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

iren5 (Ирен)

2016-05-05T18:38:43+03:00

Не го бях чела, но повярвай ми - Добър знак е според мен. Спокойно мога да кажа, че ми харесва.
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-05-05T18:26:31+03:00

Много съм изненадана, че нямам нито една тройка или по-малко! Това добър ли знак е?!