Стъмва се, навън е морна пролет -
гръб обърнах на деня и го разплаках.
Отчаянието ми, седнало на трона
на оптимизма ми остатъчен посяга.
Няма съм, отпусната и тромава,
чувствам силата си като пеперуда.
В душата ми редят се само пробиви
на мислите ми черни са прелюдии.
Няма край едно и също нижа -
моля се на крехката надежда.
Сляпа ли е, мен защо не вижда?
Или насам не иска да поглежда. ...