2 ene 2008, 9:17

Вяра 

  Poesía » Filosófica
635 0 18

Вярата  във  мен  се  взира,

не  умира,  а  пулсира...

Ще  разчупя  сетивата,

ще  докосна  красотата

и  ще  излича  вината...

И  няма  да  предам  на

чувствата  душата,

и  няма  аз  да  оскверня  лицата,

и  няма  нашият  път  да  разбия,

и  няма  вече  от  теб  да  се  крия.

Няма  вярата  в  скръб  да  обличам

и  безсмислено  теб  да   отричам.

Теб  да  гоня  от  сянката  бяла,

да  разсичам  съдбата...

да  събличам  вината...

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??