Jan 2, 2008, 9:17 AM

Вяра

836 0 18

Вярата  във  мен  се  взира,

не  умира,  а  пулсира...

Ще  разчупя  сетивата,

ще  докосна  красотата

и  ще  излича  вината...

И  няма  да  предам  на

чувствата  душата,

и  няма  аз  да  оскверня  лицата,

и  няма  нашият  път  да  разбия,

и  няма  вече  от  теб  да  се  крия.

Няма  вярата  в  скръб  да  обличам

и  безсмислено  теб  да   отричам.

Теб  да  гоня  от  сянката  бяла,

да  разсичам  съдбата...

да  събличам  вината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...