Jan 2, 2008, 9:17 AM

Вяра

833 0 18

Вярата  във  мен  се  взира,

не  умира,  а  пулсира...

Ще  разчупя  сетивата,

ще  докосна  красотата

и  ще  излича  вината...

И  няма  да  предам  на

чувствата  душата,

и  няма  аз  да  оскверня  лицата,

и  няма  нашият  път  да  разбия,

и  няма  вече  от  теб  да  се  крия.

Няма  вярата  в  скръб  да  обличам

и  безсмислено  теб  да   отричам.

Теб  да  гоня  от  сянката  бяла,

да  разсичам  съдбата...

да  събличам  вината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...