Вяра
Вярата във мен се взира,
не умира, а пулсира...
Ще разчупя сетивата,
ще докосна красотата
и ще излича вината...
И няма да предам на
чувствата душата,
и няма аз да оскверня лицата,
и няма нашият път да разбия,
и няма вече от теб да се крия.
Няма вярата в скръб да обличам
и безсмислено теб да отричам.
Теб да гоня от сянката бяла,
да разсичам съдбата...
да събличам вината...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
