Вяра
Вярата във мен се взира,
не умира, а пулсира...
Ще разчупя сетивата,
ще докосна красотата
и ще излича вината...
И няма да предам на
чувствата душата,
и няма аз да оскверня лицата,
и няма нашият път да разбия,
и няма вече от теб да се крия.
Няма вярата в скръб да обличам
и безсмислено теб да отричам.
Теб да гоня от сянката бяла,
да разсичам съдбата...
да събличам вината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
