30 may 2012, 11:19

Вяра

  Poesía » Otra
479 0 1

Вяра

 

Пулсира тихо във вените ми

моята кръв.

Сърцето пак отмерва точно в ритъм

всяка капчица живот.

 

Едно начало отново се надига

и търси надежда с любов.

Мислите, станали верига,

като измамници ме следват пак.

 

Разплитат бавно всеки миг

човешкото ми вдъхновение.

А колко често просто с ритник

ме карат да ги следвам с умиление.

 

Живея с великата надежда

на многото посоки пред деня.

Но вярата в мен човешка

не искам, не искам да умре!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...