Вяра
473
0
1
Вяра
Пулсира тихо във вените ми
моята кръв.
Сърцето пак отмерва точно в ритъм
всяка капчица живот.
Едно начало отново се надига
и търси надежда с любов.
Мислите, станали верига,
като измамници ме следват пак.
Разплитат бавно всеки миг
човешкото ми вдъхновение.
А колко често просто с ритник
ме карат да ги следвам с умиление.
Живея с великата надежда
на многото посоки пред деня.
Но вярата в мен човешка
не искам, не искам да умре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
