May 30, 2012, 11:19 AM

Вяра 

  Poetry » Other
347 0 1

Вяра

 

Пулсира тихо във вените ми

моята кръв.

Сърцето пак отмерва точно в ритъм

всяка капчица живот.

 

Едно начало отново се надига

и търси надежда с любов.

Мислите, станали верига,

като измамници ме следват пак.

 

Разплитат бавно всеки миг

човешкото ми вдъхновение.

А колко често просто с ритник

ме карат да ги следвам с умиление.

 

Живея с великата надежда

на многото посоки пред деня.

Но вярата в мен човешка

не искам, не искам да умре!

 

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??