Нима вярата не е надежда,
нима вярата не е любов…
Съдбата, която надалеч те отвежда,
съдба, на която всеки е готов.
Вяра на всеки е нужна,
за да изгради съдбата си своя и чужда.
Безверен човек е ненужен
и не се вписва в хора съдружен.
Надеждата - това е радост,
светъл лъч във буйна младост
Всеки иска жива да я задържи.
Готов ли си с отворени очи?
С любов човек се ражда,
с любов човек умира,
с любов човек съгражда
и мечтата му далеч се разпростира…
© Диана Геловска Todos los derechos reservados