Feb 13, 2010, 4:11 PM

Вяра, надежда, любов 

  Poetry » Other
997 0 1

 



Нима вярата не е надежда,
нима вярата не е любов…
 Съдбата, която надалеч те отвежда,
съдба, на която всеки е готов.

Вяра на всеки е нужна,
за да изгради съдбата си своя и чужда.
Безверен човек е ненужен
и не се вписва в хора съдружен.

Надеждата - това е радост,
светъл лъч във буйна младост
Всеки иска жива да я задържи.
Готов ли си с отворени очи?

С любов човек се ражда,

с любов човек умира,

с любов човек съгражда

и мечтата му далеч се разпростира…

© Диана Геловска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??