13.02.2010 г., 16:11

Вяра, надежда, любов

1.1K 0 1

 



Нима вярата не е надежда,
нима вярата не е любов…
 Съдбата, която надалеч те отвежда,
съдба, на която всеки е готов.

Вяра на всеки е нужна,
за да изгради съдбата си своя и чужда.
Безверен човек е ненужен
и не се вписва в хора съдружен.

Надеждата - това е радост,
светъл лъч във буйна младост
Всеки иска жива да я задържи.
Готов ли си с отворени очи?

С любов човек се ражда,

с любов човек умира,

с любов човек съгражда

и мечтата му далеч се разпростира…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Геловска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...