19 ago 2007, 12:45

ВЯРА В ПОЕЗИЯТА

  Poesía
621 0 3
Не искам да следвам утъпкан път,
не вярвам на сълзи, които се повтарят!
А вярвам в приказния, в тайнствения свят
и в главното - в поезията, в тоз живот!

Някой ще каже - това е химера, абсурд, мит.
Отвори си очите - ще си богат в този миг!
В душата ти ще има златни планини,
от които ще извират златни бъднини!

Щастието ваше и мое не чака времето,
срещу ветровете, отваря си сърцето!
От миглите си съня оттърсва
и във въртопа на очите си потъва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...