19.08.2007 г., 12:45

ВЯРА В ПОЕЗИЯТА

617 0 3
Не искам да следвам утъпкан път,
не вярвам на сълзи, които се повтарят!
А вярвам в приказния, в тайнствения свят
и в главното - в поезията, в тоз живот!

Някой ще каже - това е химера, абсурд, мит.
Отвори си очите - ще си богат в този миг!
В душата ти ще има златни планини,
от които ще извират златни бъднини!

Щастието ваше и мое не чака времето,
срещу ветровете, отваря си сърцето!
От миглите си съня оттърсва
и във въртопа на очите си потъва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...