19 авг. 2007 г., 12:45

ВЯРА В ПОЕЗИЯТА

624 0 3
Не искам да следвам утъпкан път,
не вярвам на сълзи, които се повтарят!
А вярвам в приказния, в тайнствения свят
и в главното - в поезията, в тоз живот!

Някой ще каже - това е химера, абсурд, мит.
Отвори си очите - ще си богат в този миг!
В душата ти ще има златни планини,
от които ще извират златни бъднини!

Щастието ваше и мое не чака времето,
срещу ветровете, отваря си сърцето!
От миглите си съня оттърсва
и във въртопа на очите си потъва!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...