Aug 19, 2007, 12:45 PM

ВЯРА В ПОЕЗИЯТА

  Poetry
623 0 3
Не искам да следвам утъпкан път,
не вярвам на сълзи, които се повтарят!
А вярвам в приказния, в тайнствения свят
и в главното - в поезията, в тоз живот!

Някой ще каже - това е химера, абсурд, мит.
Отвори си очите - ще си богат в този миг!
В душата ти ще има златни планини,
от които ще извират златни бъднини!

Щастието ваше и мое не чака времето,
срещу ветровете, отваря си сърцето!
От миглите си съня оттърсва
и във въртопа на очите си потъва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...