Вяра за градина
Не искам аз изобщо да те срещам
страдание, поставящо уроци,
не искам аз изобщо да се вглеждам -
имат или нямат хората пороци.
Не искам аз изобщо да се сблъсквам
с проблеми, дето да преодолявам,
не искам аз да се разпръсквам
по неща и хора дето не си заслужават.
Не искам болести да ме измъчват,
за да ме правят после силен,
злини не искам да излъчвам
в този живот на гадости обилен.
Ей тъй, някак да премина,
като докосване до всичко,
като разходка в градина
и се измъкна тихичко
като отронено листо от вятъра,
скрило в себе си вековна вяра,
че без излишната поквара,
пролетта ще се повтаря и повтаря ...
botyo
© Бойко Беров Todos los derechos reservados