6.12.2014 г., 19:54

Вяра за градина

506 0 0

Вяра за градина

 

Не искам аз изобщо да те срещам

страдание, поставящо уроци,

не искам аз изобщо да се вглеждам -

имат или нямат хората пороци.

 

Не искам аз изобщо да се сблъсквам

с проблеми, дето да преодолявам,

не искам аз да се разпръсквам

по неща и хора дето не си заслужават.

 

Не искам болести да ме измъчват,

за да ме правят после силен,

злини не искам да излъчвам

в този живот на гадости обилен.

 

Ей тъй, някак да премина,

като докосване до всичко,

като разходка в градина

и се измъкна тихичко

 

като отронено листо от вятъра,

скрило в себе си вековна вяра,

че без излишната поквара,

пролетта ще се повтаря и повтаря ...

 

botyo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...