6 дек. 2014 г., 19:54

Вяра за градина

508 0 0

Вяра за градина

 

Не искам аз изобщо да те срещам

страдание, поставящо уроци,

не искам аз изобщо да се вглеждам -

имат или нямат хората пороци.

 

Не искам аз изобщо да се сблъсквам

с проблеми, дето да преодолявам,

не искам аз да се разпръсквам

по неща и хора дето не си заслужават.

 

Не искам болести да ме измъчват,

за да ме правят после силен,

злини не искам да излъчвам

в този живот на гадости обилен.

 

Ей тъй, някак да премина,

като докосване до всичко,

като разходка в градина

и се измъкна тихичко

 

като отронено листо от вятъра,

скрило в себе си вековна вяра,

че без излишната поквара,

пролетта ще се повтаря и повтаря ...

 

botyo

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...