Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18545
1 jul 2024, 16:59  

Вярната пътека 

  Poesía » Formas graves
314 3 8

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.

 

Часовник времето ми на чекрък въртеше,
нозете спъваше отровната трева:
На обич нямаш право, знаеш го това.
Поспри! Навън е страшно! Пътят ти – погрешен.

 

А в мен гореше огън – буен, но без дим,
огряваше сред мрака вярната пътека.
Бездушни с тебе бяхме. Само две тела.

 

Живот за мен не бе. Живуркаме и спим.
Отрекох се от всичко. Влюбена и лека,
летя към друг. Живей си както пожела...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Сонет за среща или за раздяла »

6 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??