Patrizzia (Надежда Ангелова)
2236 18512
Jul 1, 2024, 4:59 PM  

Вярната пътека 

  Poetry » Strict forms
272 3 8

Когато нощем ти до мен преситен спеше,
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.

 

Часовник времето ми на чекрък въртеше,
нозете спъваше отровната трева:
На обич нямаш право, знаеш го това.
Поспри! Навън е страшно! Пътят ти – погрешен.

 

А в мен гореше огън – буен, но без дим,
огряваше сред мрака вярната пътека.
Бездушни с тебе бяхме. Само две тела.

 

Живот за мен не бе. Живуркаме и спим.
Отрекох се от всичко. Влюбена и лека,
летя към друг. Живей си както пожела...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

The work is a contestant:

Сонет за среща или за раздяла »

6 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??