Вярност

9 jul 2009, 9:43

Poesía » Filosófica

430 0 4

Надежда за слънчев ден съзирам.

Тя с капки роса ме застила,

в пролука сред облачен прах,

препуска ли, препуска със бяг!

С надежда денят слънчев осъмва.

Тя цветята с дъха си разцъфва,

целува ги неусетно с копнеж,

и ги разлиства с вяра на поет!

Надежда в слънчева пролука идва.

Танцува в красива одежда,

с катарзис не един и два,

в часа на бяла светлина...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.