9 июл. 2009 г., 09:43

Вярност 

  Поэзия » Философская
433 0 4

Надежда за слънчев ден съзирам.

Тя с капки роса ме застила,

в пролука сред облачен прах,

препуска ли, препуска със бяг!

 

С надежда денят слънчев осъмва.

Тя цветята с дъха си разцъфва,

целува ги неусетно с копнеж,

и ги разлиства с вяра на поет!

 

Надежда в слънчева пролука идва.

Танцува в красива одежда,

с катарзис не един и два,

в часа на бяла светлина...

 

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??