9 feb 2021, 21:26

Вярвах ви хора

  Poesía » Otra
374 2 5

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,

всеки от вас ми бе близък и брат.

Бързах да дам и вино и хляб

на първия срещнат, дори непознат.

 

И вашите думи кат' чиста сълза,

пиех до дъно, вярвах им аз.

Обич ви дадох и мойта мечта,

смелост ви дадох, устрем на глас.

 

Вярвах ви, хора, вярвах тогаз.

Сляп ли съм бил? Сляп или млад?

Рани получих от всеки от вас!

Днес съм на мъдрост трижди богат.

 

Гледам далече от вас да стоя,

рани предишни клатят глава.

Думите свои меря, броя,

старите грешки с прошка теша.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Танче, Ivita, Дочка, Стойчо!
  • Вярата е уязвима от недоверието.
  • Недоверието - знак за остаряване.
    (лесно е да вярваш щом си млад)
    Имаш време да го разпиляваш.
    В края мъдростта ти на инат
    все отсява семето от плявата
    и от грешки пази твоя свят...

    Благодаря, Хари, че ми раздвижи чакрите
  • Толкова ми е познато...
    Натъжи ме, Хари.
    ...Само прошката- лечителка......Само тя спасява от ужаса на отчуждението.
  • Мъдрост е натрупал лирическият. Не всеки заслужава доверие, но не и от всички е нужно да се дистанцираме.Чудесен стих, Хари!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...