Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,
всеки от вас ми бе близък и брат.
Бързах да дам и вино и хляб
на първия срещнат, дори непознат.
И вашите думи кат' чиста сълза,
пиех до дъно, вярвах им аз.
Обич ви дадох и мойта мечта,
смелост ви дадох, устрем на глас.
Вярвах ви, хора, вярвах тогаз.
Сляп ли съм бил? Сляп или млад?
Рани получих от всеки от вас!
Днес съм на мъдрост трижди богат.
Гледам далече от вас да стоя,
рани предишни клатят глава.
Думите свои меря, броя,
старите грешки с прошка теша.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados