Feb 9, 2021, 9:26 PM

Вярвах ви хора 

  Poetry » Other
188 2 5

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,

всеки от вас ми бе близък и брат.

Бързах да дам и вино и хляб

на първия срещнат, дори непознат.

 

И вашите думи кат' чиста сълза,

пиех до дъно, вярвах им аз.

Обич ви дадох и мойта мечта,

смелост ви дадох, устрем на глас.

 

Вярвах ви, хора, вярвах тогаз.

Сляп ли съм бил? Сляп или млад?

Рани получих от всеки от вас!

Днес съм на мъдрост трижди богат.

 

Гледам далече от вас да стоя,

рани предишни клатят глава.

Думите свои меря, броя,

старите грешки с прошка теша.

 

 

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Танче, Ivita, Дочка, Стойчо!
  • Вярата е уязвима от недоверието.
  • Недоверието - знак за остаряване.
    (лесно е да вярваш щом си млад)
    Имаш време да го разпиляваш.
    В края мъдростта ти на инат
    все отсява семето от плявата
    и от грешки пази твоя свят...

    Благодаря, Хари, че ми раздвижи чакрите
  • Толкова ми е познато...
    Натъжи ме, Хари.
    ...Само прошката- лечителка......Само тя спасява от ужаса на отчуждението.
  • Мъдрост е натрупал лирическият. Не всеки заслужава доверие, но не и от всички е нужно да се дистанцираме.Чудесен стих, Хари!
Random works
: ??:??