Feb 9, 2021, 9:26 PM

Вярвах ви хора

  Poetry » Other
372 2 5

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,

всеки от вас ми бе близък и брат.

Бързах да дам и вино и хляб

на първия срещнат, дори непознат.

 

И вашите думи кат' чиста сълза,

пиех до дъно, вярвах им аз.

Обич ви дадох и мойта мечта,

смелост ви дадох, устрем на глас.

 

Вярвах ви, хора, вярвах тогаз.

Сляп ли съм бил? Сляп или млад?

Рани получих от всеки от вас!

Днес съм на мъдрост трижди богат.

 

Гледам далече от вас да стоя,

рани предишни клатят глава.

Думите свои меря, броя,

старите грешки с прошка теша.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Танче, Ivita, Дочка, Стойчо!
  • Вярата е уязвима от недоверието.
  • Недоверието - знак за остаряване.
    (лесно е да вярваш щом си млад)
    Имаш време да го разпиляваш.
    В края мъдростта ти на инат
    все отсява семето от плявата
    и от грешки пази твоя свят...

    Благодаря, Хари, че ми раздвижи чакрите
  • Толкова ми е познато...
    Натъжи ме, Хари.
    ...Само прошката- лечителка......Само тя спасява от ужаса на отчуждението.
  • Мъдрост е натрупал лирическият. Не всеки заслужава доверие, но не и от всички е нужно да се дистанцираме.Чудесен стих, Хари!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...