Вярвах ви хора

Поэзия » Другая

378 2 5

Вярвах ви, хора, вярвах тъй сляпо,

всеки от вас ми бе близък и брат.

Бързах да дам и вино и хляб

на първия срещнат, дори непознат.

И вашите думи кат' чиста сълза,

пиех до дъно, вярвах им аз.

Обич ви дадох и мойта мечта,

смелост ви дадох, устрем на глас.

Вярвах ви, хора, вярвах тогаз.

Сляп ли съм бил? Сляп или млад?

Рани получих от всеки от вас!

Днес съм на мъдрост трижди богат.

Гледам далече от вас да стоя,

рани предишни клатят глава.

Думите свои меря, броя,

старите грешки с прошка теша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eipril (Хари Спасов)

Благодаря, Танче, Ivita, Дочка, Стойчо!

2021-02-10T05:22:15+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Вярата е уязвима от недоверието.

2021-02-10T00:20:10+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Недоверието - знак за остаряване.
(лесно е да вярваш щом си млад)
Имаш време да го разпиляваш.
В края мъдростта ти на инат
все отсява семето от плявата
и от грешки пази твоя свят...

Благодаря, Хари, че ми раздвижи чакрите

2021-02-10T00:08:10+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Толкова ми е познато...
Натъжи ме, Хари.
...Само прошката- лечителка......Само тя спасява от ужаса на отчуждението.

2021-02-09T21:45:06+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Мъдрост е натрупал лирическият. Не всеки заслужава доверие, но не и от всички е нужно да се дистанцираме.Чудесен стих, Хари!

2021-02-09T21:43:45+02:00