gab4o (Габи К.)
11

14 oct 2008, 7:59

Вярвам

Poesía » De amor

1.2K 0 3

Колко ли нежност във него таи,

колко ли иска да го прегърна...

и как ли за мене сърцето тупти,

докато чака ме пак да се върна...

Прегръща ли възглавката нощем,

както мене нежно прегръщаше там

и заспива ли спокоен още,

щом не съм там, любов да му дам...

Знам, че ме чака през цялото време,

откакто заминах си мисля това...

За него съм всичко, както той за мене,

защото и двамата вярваме в любовта!

На Живко с много любов...

12.10.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gab4o (Габи К.)

Таня погледнах профила ти като прочетох коментара... Живко също е от Сливен много мило ми стана...случайност Благодаря!

2008-10-14T11:40:23+03:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

Красиво посвещение!Поздрави!

2008-10-14T08:11:57+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Посвещение, писано с много обич!Поздрави!

2008-10-14T08:01:19+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0