14 oct 2008, 7:59

Вярвам 

  Poesía » De amor
1033 0 3

Колко ли нежност във него таи,

колко ли иска да го прегърна...

и как ли за мене сърцето тупти,

докато чака ме пак да се върна...

Прегръща ли възглавката нощем,

както мене нежно прегръщаше там

и заспива ли спокоен още,

щом не съм там, любов да му дам...

Знам, че ме чака през цялото време,

откакто заминах си мисля това...

За него съм всичко, както той за мене,

защото и двамата вярваме в любовта!

 

На Живко с много любов...

12.10.2008

© Габи К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня погледнах профила ти като прочетох коментара... Живко също е от Сливен много мило ми стана...случайност Благодаря!
  • Красиво посвещение!Поздрави!
  • Посвещение, писано с много обич!Поздрави!
Propuestas
: ??:??