Вярвам
Колко ли нежност във него таи,
колко ли иска да го прегърна...
и как ли за мене сърцето тупти,
докато чака ме пак да се върна...
Прегръща ли възглавката нощем,
както мене нежно прегръщаше там
и заспива ли спокоен още,
щом не съм там, любов да му дам...
Знам, че ме чака през цялото време,
откакто заминах си мисля това...
За него съм всичко, както той за мене,
защото и двамата вярваме в любовта!
На Живко с много любов...
12.10.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи К. Всички права запазени
погледнах профила ти като прочетох коментара... 
Благодаря!
