Oct 14, 2008, 7:59 AM

Вярвам

  Poetry » Love
1.2K 0 3

Колко ли нежност във него таи,

колко ли иска да го прегърна...

и как ли за мене сърцето тупти,

докато чака ме пак да се върна...

Прегръща ли възглавката нощем,

както мене нежно прегръщаше там

и заспива ли спокоен още,

щом не съм там, любов да му дам...

Знам, че ме чака през цялото време,

откакто заминах си мисля това...

За него съм всичко, както той за мене,

защото и двамата вярваме в любовта!

 

На Живко с много любов...

12.10.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня погледнах профила ти като прочетох коментара... Живко също е от Сливен много мило ми стана...случайност Благодаря!
  • Красиво посвещение!Поздрави!
  • Посвещение, писано с много обич!Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...