Oct 14, 2008, 7:59 AM

Вярвам 

  Poetry » Love
1035 0 3

Колко ли нежност във него таи,

колко ли иска да го прегърна...

и как ли за мене сърцето тупти,

докато чака ме пак да се върна...

Прегръща ли възглавката нощем,

както мене нежно прегръщаше там

и заспива ли спокоен още,

щом не съм там, любов да му дам...

Знам, че ме чака през цялото време,

откакто заминах си мисля това...

За него съм всичко, както той за мене,

защото и двамата вярваме в любовта!

 

На Живко с много любов...

12.10.2008

© Габи К. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Таня погледнах профила ти като прочетох коментара... Живко също е от Сливен много мило ми стана...случайност Благодаря!
  • Красиво посвещение!Поздрави!
  • Посвещение, писано с много обич!Поздрави!
Random works
: ??:??