Колко ли нежност във него таи,
колко ли иска да го прегърна...
и как ли за мене сърцето тупти,
докато чака ме пак да се върна...
Прегръща ли възглавката нощем,
както мене нежно прегръщаше там
и заспива ли спокоен още,
щом не съм там, любов да му дам...
Знам, че ме чака през цялото време,
откакто заминах си мисля това...
За него съм всичко, както той за мене,
защото и двамата вярваме в любовта! ...