Вярвам
Колко ли нежност във него таи,
колко ли иска да го прегърна...
и как ли за мене сърцето тупти,
докато чака ме пак да се върна...
Прегръща ли възглавката нощем,
както мене нежно прегръщаше там
и заспива ли спокоен още,
щом не съм там, любов да му дам...
Знам, че ме чака през цялото време,
откакто заминах си мисля това...
За него съм всичко, както той за мене,
защото и двамата вярваме в любовта!
На Живко с много любов...
12.10.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габи К. Все права защищены
погледнах профила ти като прочетох коментара... 
Благодаря!
