24 abr 2011, 20:00

Вярвам, Отче!

794 0 0

Вярвам, Отче!

Пак съм на Мадара сред скалите
в тих и светъл, малък манастир.
Времето... и Вярата промита...
конската опашка, най - подир...

Ляга във Душата Демон нощен.
Слаб в ума, човек ще превърти.
На кого оставил си ни, Отче?!
Що не чух последното: "Простих!"?!

Как така в Отвъдното се срина?!
Где Покой Душата ще намери?!
Свят враждебен търси си причина
по сърцето ми със стихове да мери...

Сам съм, много слаб съм и съм болен...
В пропастта лети порочно ято...
Нека бъде, Отче, Твойта воля!
Дай им шепа Обич! Дай им Святото!

Вярвам, Отче, в цвят ще се завърнеш!
Много плод Земята ще краси!
А ако речеш да ме прегърнеш -
не разплаквай женските очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...