Вярвам, Отче!

Пак съм на Мадара сред скалите
в тих и светъл, малък манастир.
Времето... и Вярата промита...
конската опашка, най - подир...

Ляга във Душата Демон нощен.
Слаб в ума, човек ще превърти.
На кого оставил си ни, Отче?!
Що не чух последното: "Простих!"?!

Как така в Отвъдното се срина?!
Где Покой Душата ще намери?!
Свят враждебен търси си причина
по сърцето ми със стихове да мери...

Сам съм, много слаб съм и съм болен...
В пропастта лети порочно ято...
Нека бъде, Отче, Твойта воля!
Дай им шепа Обич! Дай им Святото!

Вярвам, Отче, в цвят ще се завърнеш!
Много плод Земята ще краси!
А ако речеш да ме прегърнеш -
не разплаквай женските очи...