Apr 24, 2011, 8:00 PM

Вярвам, Отче!

800 0 0

Вярвам, Отче!

Пак съм на Мадара сред скалите
в тих и светъл, малък манастир.
Времето... и Вярата промита...
конската опашка, най - подир...

Ляга във Душата Демон нощен.
Слаб в ума, човек ще превърти.
На кого оставил си ни, Отче?!
Що не чух последното: "Простих!"?!

Как така в Отвъдното се срина?!
Где Покой Душата ще намери?!
Свят враждебен търси си причина
по сърцето ми със стихове да мери...

Сам съм, много слаб съм и съм болен...
В пропастта лети порочно ято...
Нека бъде, Отче, Твойта воля!
Дай им шепа Обич! Дай им Святото!

Вярвам, Отче, в цвят ще се завърнеш!
Много плод Земята ще краси!
А ако речеш да ме прегърнеш -
не разплаквай женските очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...