30 nov 2007, 20:12

Вярвам ти 

  Poesía » De amor
1134 0 13
Вярвам ти
Нощ. Тъмно е. Усещам те... Отварям очи.
Лунното отражение се разлива в пътека.
Като пътеводители трепкат звездите.
Тръгваме. През вълшебно пространство...
Перце от заблудена птица гали устните ни.
В тишината - издайнически стъпки на предчувствие...
Неумолимо винаги е времето... Светло е.
Слънцето е тънка огнена сабя в небето.
Заслепява ме. Порязва Луната. Разплаква я.
Океаните преливат по лицето й...
Затварям очи. Да продължа в тъмното... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??