Вярвам ти
Вярвам ти
Нощ. Тъмно е. Усещам те... Отварям очи.
Лунното отражение се разлива в пътека.
Като пътеводители трепкат звездите.
Тръгваме. През вълшебно пространство...
Перце от заблудена птица гали устните ни.
В тишината - издайнически стъпки на предчувствие...
Неумолимо винаги е времето... Светло е.
Слънцето е тънка огнена сабя в небето.
Заслепява ме. Порязва Луната. Разплаква я.
Океаните преливат по лицето й...
Затварям очи. Да продължа в тъмното...
Води ме. Вярвам ти. Следвам те...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
