Вярвам ти
Вярвам ти
Нощ. Тъмно е. Усещам те... Отварям очи.
Лунното отражение се разлива в пътека.
Като пътеводители трепкат звездите.
Тръгваме. През вълшебно пространство...
Перце от заблудена птица гали устните ни.
В тишината - издайнически стъпки на предчувствие...
Неумолимо винаги е времето... Светло е.
Слънцето е тънка огнена сабя в небето.
Заслепява ме. Порязва Луната. Разплаква я.
Океаните преливат по лицето й...
Затварям очи. Да продължа в тъмното...
Води ме. Вярвам ти. Следвам те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
