7 dic 2020, 20:30

Вятър бездомен

1.1K 2 8

Бели снежинки затрупват пътя към мен.

Все едно… Ти и без това забрави адреса.

Вятър бездомен свири навънка студен.

Даже не знам защо още питам къде си.

 

Питам къде си… Мечтаех за теб.

В сън те сънувах. Измислях те.

Ангели молих. Търсих навред.

И повярвах, съвсем лекомислено.

 

Съвсем лекомислено, повярвах че ти,

с мен ще разделяш вечерята скромна.

И часовете вечерни. Неделните дни.

Ала не… ти също си вятър бездомен.

 

Вятър бездомен свири навънка студен.

Трябва да спра да се питам, къде си.

Бели снежинки затрупват пътя към мен.

Даже и аз вече забравих адреса си…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Генек
  • Приятно.
  • Благодаря, Дари. Много ми харесват твоите предложения. Признавам!
  • Хубаво е, Иренече И редакцията е много добра. Снощи го четох и също мислех да ти предложа някои променки. Сега след редакцията, бих предложила само :
    И часовете вечерни. Неделните дни.
    Но вятър бездомен си.И съм бездомна.

    В бели снежинки затрупва се пътят към мен.
    И вече не помня, не помня адреса си…
  • Благодаря всички, които се поспряха тук. Като песен, като песен... Колко да е като песен? Моите писанки винаги куцат на разни места. Благодаря от все сърце на Майстора, който направи такава редакция на скромното ми стихотворение, че да е точен дактил. И да звучи като песен.

    Бели снежинки затрупали пътя към мен.
    Все едно… Ти и без друго забрави адреса.
    Свири навънка бездомният вятър студен.
    Даже не зная защо още питам къде си.

    Питам къде си… Мечтаех за теб.
    В сън те сънувах. Наяве измислях те.
    Ангели молих и търсих навред.
    После повярвах, съвсем лекомислено.

    Да, лекомислено вярвах, че ти
    с мен ще разделяш вечерята скромна.
    И часовете вечерни. Неделните дни.
    Ала не… ти също си вятър бездомен.

    Вятър бездомен вън свири студен.
    Трябва да спра да се питам, къде си.
    В бели снежинки затрупва се пътят към мен.
    Вече и аз си забравих адреса…

Вече и аз си забравих адреса

Вече и аз си забравих адреса
1.8K 1 2

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...