Бели снежинки затрупват пътя към мен.
Все едно… Ти и без това забрави адреса.
Вятър бездомен свири навънка студен.
Даже не знам защо още питам къде си.
Питам къде си… Мечтаех за теб.
В сън те сънувах. Измислях те.
Ангели молих. Търсих навред.
И повярвах, съвсем лекомислено.
Съвсем лекомислено, повярвах че ти,
с мен ще разделяш вечерята скромна.
И часовете вечерни. Неделните дни.
Ала не… ти също си вятър бездомен. ...