Dec 7, 2020, 8:30 PM

Вятър бездомен

  Poetry » Love
1.1K 2 8

Бели снежинки затрупват пътя към мен.

Все едно… Ти и без това забрави адреса.

Вятър бездомен свири навънка студен.

Даже не знам защо още питам къде си.

 

Питам къде си… Мечтаех за теб.

В сън те сънувах. Измислях те.

Ангели молих. Търсих навред.

И повярвах, съвсем лекомислено.

 

Съвсем лекомислено, повярвах че ти,

с мен ще разделяш вечерята скромна.

И часовете вечерни. Неделните дни.

Ала не… ти също си вятър бездомен.

 

Вятър бездомен свири навънка студен.

Трябва да спра да се питам, къде си.

Бели снежинки затрупват пътя към мен.

Даже и аз вече забравих адреса си…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Генек
  • Приятно.
  • Благодаря, Дари. Много ми харесват твоите предложения. Признавам!
  • Хубаво е, Иренече И редакцията е много добра. Снощи го четох и също мислех да ти предложа някои променки. Сега след редакцията, бих предложила само :
    И часовете вечерни. Неделните дни.
    Но вятър бездомен си.И съм бездомна.

    В бели снежинки затрупва се пътят към мен.
    И вече не помня, не помня адреса си…
  • Благодаря всички, които се поспряха тук. Като песен, като песен... Колко да е като песен? Моите писанки винаги куцат на разни места. Благодаря от все сърце на Майстора, който направи такава редакция на скромното ми стихотворение, че да е точен дактил. И да звучи като песен.

    Бели снежинки затрупали пътя към мен.
    Все едно… Ти и без друго забрави адреса.
    Свири навънка бездомният вятър студен.
    Даже не зная защо още питам къде си.

    Питам къде си… Мечтаех за теб.
    В сън те сънувах. Наяве измислях те.
    Ангели молих и търсих навред.
    После повярвах, съвсем лекомислено.

    Да, лекомислено вярвах, че ти
    с мен ще разделяш вечерята скромна.
    И часовете вечерни. Неделните дни.
    Ала не… ти също си вятър бездомен.

    Вятър бездомен вън свири студен.
    Трябва да спра да се питам, къде си.
    В бели снежинки затрупва се пътят към мен.
    Вече и аз си забравих адреса…

Вече и аз си забравих адреса

Вече и аз си забравих адреса
1.8K 1 2

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...