gerrda (Геновева Христова)
408 4501
6 ene 2011, 19:26

Вятър и мъгла 

  Poesía » Versos blancos
1167 0 11

 


Шепотно притихва тази ласка,

а времето изгаря тишината.

В ранени думи споменът израсъл

сега горчи. Горчи от вечност.

Пропита от тъга, луната стене,

изтича между клоните на здрача.

Лилавите мечти са уморени

и тази нощ за първи път не плаче.

Морето от копнежности се дави,

едва доплувало до бряг изстинал;

ще трябва да се дави страшно дълго - 

така ще вярва, че е живо.

Остава тишината много блудна,

виновна и разплакана, и тъмна.

Изстиналите мигове доверие

жестоко ще раняват всяка дума.

Летят ръце без спомен и без струни.

Яснотата сляпа става все по-бистра,

целува се с мълчанието. И стихва...






 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??