gerrda (Геновева Христова)
408 4501
6.01.2011 г., 19:26 ч.

Вятър и мъгла 

  Поезия » Бели стихове
1169 0 11

 


Шепотно притихва тази ласка,

а времето изгаря тишината.

В ранени думи споменът израсъл

сега горчи. Горчи от вечност.

Пропита от тъга, луната стене,

изтича между клоните на здрача.

Лилавите мечти са уморени

и тази нощ за първи път не плаче.

Морето от копнежности се дави,

едва доплувало до бряг изстинал;

ще трябва да се дави страшно дълго - 

така ще вярва, че е живо.

Остава тишината много блудна,

виновна и разплакана, и тъмна.

Изстиналите мигове доверие

жестоко ще раняват всяка дума.

Летят ръце без спомен и без струни.

Яснотата сляпа става все по-бистра,

целува се с мълчанието. И стихва...






 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??