Вятър с призрачна душа

5 jul 2012, 22:16

Poesía » De amor

684 0 1

Вятър с призрачна душа

броди из поле узряло.

Търси той изгубена следа –

сянката си в звездно огледало.

Но проблясва в мрака натежал

като сребърни сълзи в очите,

споменът, копнежите раздал,

с шепите дълбоки на вълните.

Изживяна горест като дим

стеле се над прашните пътеки

и остава само в миг раним

обичта ни искрена да свети.

А в мечтите – счупени стъкла –

късчета от лунна чаша –

се оглежда тръпнеща нощта

с болка от раздяла наша.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kampanula (Татяна)

2012-07-05T22:19:00+03:00

Харесах. Това за мечтите е много хубаво казано! Поздравления,Живка!