Вятър с призрачна душа
броди из поле узряло.
Търси той изгубена следа –
сянката си в звездно огледало.
Но проблясва в мрака натежал
като сребърни сълзи в очите,
споменът, копнежите раздал,
с шепите дълбоки на вълните.
Изживяна горест като дим
стеле се над прашните пътеки
и остава само в миг раним
обичта ни искрена да свети. ...