Вятър с призрачна душа
Вятър с призрачна душа
броди из поле узряло.
Търси той изгубена следа –
сянката си в звездно огледало.
Но проблясва в мрака натежал
като сребърни сълзи в очите,
споменът, копнежите раздал,
с шепите дълбоки на вълните.
Изживяна горест като дим
стеле се над прашните пътеки
и остава само в миг раним
обичта ни искрена да свети.
А в мечтите – счупени стъкла –
късчета от лунна чаша –
се оглежда тръпнеща нощта
с болка от раздяла наша.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Юрукова Все права защищены
