Птиците летят към слънцето
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива
и догонва своя бряг –
Любовта сънува залеза
и изгрява с огнен знак.
Ти си в тихите ми спомени,
аз рисувам в твоя сън –
вятърни коне догонват ни,
с онзи луд, неземен звън.
Искам да се сбъдне искрено
тази луднала мечта
и да мога утре истинско
слънце да ти подаря.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados