8 мая 2011 г., 00:10

Вятърни коне

1.2K 0 9

Птиците летят към слънцето

и мечтаят за небе –

черноземът гали зърното

и жадува дъжд да е.

 

Вятърът обяздва прилива

и догонва своя бряг –

Любовта сънува залеза

и изгрява с огнен знак.

 

Ти си в тихите ми спомени,

аз рисувам в твоя сън –

вятърни коне догонват ни,

с онзи луд, неземен звън.

 

Искам да се сбъдне искрено

тази луднала мечта

и да мога утре истинско

слънце да ти подаря.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!
  • Смислено, романтично, красиво...
    Всичко, което прави от този стих Поезия!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Много красиво! Поздрави за чудесния стих!
    Нека се сбъднат мечтите ти!
  • Ах, тук има вдъхновение, Дани! Земеделецът е написал прекрасни стихове.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...