8.05.2011 г., 0:10

Вятърни коне

1.2K 0 9

Птиците летят към слънцето

и мечтаят за небе –

черноземът гали зърното

и жадува дъжд да е.

 

Вятърът обяздва прилива

и догонва своя бряг –

Любовта сънува залеза

и изгрява с огнен знак.

 

Ти си в тихите ми спомени,

аз рисувам в твоя сън –

вятърни коне догонват ни,

с онзи луд, неземен звън.

 

Искам да се сбъдне искрено

тази луднала мечта

и да мога утре истинско

слънце да ти подаря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Смислено, романтично, красиво...
    Всичко, което прави от този стих Поезия!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Много красиво! Поздрави за чудесния стих!
    Нека се сбъднат мечтите ти!
  • Ах, тук има вдъхновение, Дани! Земеделецът е написал прекрасни стихове.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...