May 8, 2011, 12:10 AM

Вятърни коне

  Poetry » Love
1.2K 0 9

Птиците летят към слънцето

и мечтаят за небе –

черноземът гали зърното

и жадува дъжд да е.

 

Вятърът обяздва прилива

и догонва своя бряг –

Любовта сънува залеза

и изгрява с огнен знак.

 

Ти си в тихите ми спомени,

аз рисувам в твоя сън –

вятърни коне догонват ни,

с онзи луд, неземен звън.

 

Искам да се сбъдне искрено

тази луднала мечта

и да мога утре истинско

слънце да ти подаря.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Смислено, романтично, красиво...
    Всичко, което прави от този стих Поезия!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Много красиво! Поздрави за чудесния стих!
    Нека се сбъднат мечтите ти!
  • Ах, тук има вдъхновение, Дани! Земеделецът е написал прекрасни стихове.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....